Мислех, че полудявам… А аз просто ги виждах и чувах и още е така! 

По време на комунизма да говориш за Ангели беше страшно, не беше разрешено… такива отиваха само на едно място.

Усещах страха на родителите ми, но от мен просто извираха думи, разказвах неща, които после се случваха. Хората не вярваха, гледаха ме странно… Трябваше да замълча… за дълго време!

Спортът ме спаси, вложих цялата си енергия там. Растях и тренирах, станах състезател по спортна акробатика, представяла съм страната много пъти, печелила съм медали. Спортът ме научи на дисциплина, кали волевите ми качества и оформи професионалната ми етика и изпълнителност. 

Дарбата ми си вървеше с мен, макар да я криех… Но когато прекъснах активна спортна кариера и се “пенсионирах”, стана страшно… Загубих форма, започнах да пълнея от това, което трупах като енергия в себе си. Като човек свикнал да печели, да има внимание, не можех да приема случващото се. Започнах да злоупотребявам със здравето си, за да си върна “красотата”. Диети, глад, изтощителни режими, прибяхвах до хапчета, дори… само и само да бъда привлекателна. Супер наивна и глупава бях, просто се самоизяждах, за да бъда добре и в норма за чуждите очи. Не се харесвах, мразех се, самобичувах се и се наказвах сама. 

Стигнах до болница… Усетих страха от смъртта и реших, че ще променя живота си! Опитах се да бъда балансирана в хранителния си режим, в спортните ми занимания. Всичко беше на приливи и отливи... докато един ден забременях и всичко свърши! 

Нуждата ми да бъда обичана и приета за всичко, което съм, ме е тласнала на подсъзнателно ниво да се саморазболявам. Пуснах всички страхове, обиди и негодувание от моята същност! Приех дарбата си, макар все още да не я заявявах открито.. Започнах да се обичам и да се поглеждам с други очи...очи с любов към себе си! 

Имайки стрес от тази бременност отидох при Мадлен Алгафари. Тя още като ме видя и каза: "Лечител си и аурата ти е друга. Нова си сияеш!". 

Изпитанието ми беше дълго и голямо ... 8-10 г в лутане и пристъпи, докато приема дарбата и себе си. Просто душата ми се върна! 

Години след това живота ме изпрати в Англия, където се случи моето пълно приемане и разгръщане. Един директен въпрос насред Ричмънд парк просто ми отвори очите: “Ама ти имаш дарба да виждаш и да лекуваш, защо я криеш?” Тогава реших, че вече е време да си обуя обувките, които толкова дълго крия, и да стъпя на своя път. 

И ето ме днес тук пред вас и в услуга на вас! 

Влюбена съм в живота, повече от всякога!

Обичам себе си, повече от всякога! 

Благодаря за уроците, за шансовете, любовта и изобилието повече от всякога! 

Тук съм да служа! Тук съм да лекувам! Тук съм да ви събуждам и да запаля вашия огън! Да бъде! Амин!